Не е до семейно положение, нито до липса/наличие на деца. Всичко се свежда до степента на егоизъм и способността да съобразиш живота си с друг човек.
Познавах семейство старци, бездетни. Не че не са искали, къде ти, в онова време. Четири са им умрели на по месец, бабата казва, от уроки, според мен вероятно нещо генетично. Тези хорица съм ги виждала да се дебнат един друг за кюфтета или парче торта. Не защото са гладни, ами защото всеки от двамата внимава другият да не го прецака и да изяде повече. Ти ми кажи, дали са се изкривили вследствие на живота, изживян без деца или са си били такива и дядо ти Господ е решил, че от тях родители не става.
А дали е по-добра неомъжената стара леля, която ти досажда със съвети и подаръци за децата ти ... или майката, която взема стотинките за закуска на детето си, за да си купи алкохол и го заключва по цяла нощ само?
А ако старият ерген подпомага финансово даровити деца или е посветил живота си на научно откритие, безполезен ли е само защото си няма лични наследници, които да е дундуркал?

Според мен понятия като стара мома и ерген са изчерпали съдържанието си вече. Те са били валидни във времето, когато бракът е бил кариерата на жената, а старомоминството я е обричало на бедно съществувание по милост на роднини. И в по-късното време, когато момичетата се омъжваха след средно образование, момчетата - след казарма, а на 21 год. почваше ергенският данък.
Сега нито гражданският брак, нито съжителството в двойка има онова значение, които имаше. Самотното родителство стана обичайно явление. Признатата полезност за обществото вече не се изчерпва с увеличаването на броя на членовете му. Даже според мен малко се залита в другата крайност, но това е нормално.
Та какви стари моми, какви пет лева?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите