Може. И да си прав.

Питав друго - колко от нас родилите и отгледали деца ЗНАЕХА с какво се нагърбват в цялого му великолепие, и колко от нас просто си вървеха по реда ей така????

Па било то и по любовния ред?

Аз си казвам - нямах представа колко е трудно. Клко е силно и колко интензивно. Бях влюбена безумно и исках деца от него.. Природата си работеше... От мен се очакваха деца и аз го исках - нищо по-нормално от това..

Не мога да кажа, че съм взела информирано решение да имам деца, или съм мислила как ще ми се облагороди душевността от абсолютното отрицание на личността, каквото представлява майчинството, или как ще ми се подобри качеството на живот от родителството, или мисленето и зрелостта ми.. Просто исках деца от любимия мъж, и той искаше и ги натворихме. Толкоз.

Взела ли съм решение да НЕ БЪДА СТАРА МОМА, не съм взела. Мисля, че има и дълбоки връзки без деца, достатъчно като критична маса, нека не измерваме с това взаимността, въпрки че аз от обичан мъж винаги усещам как искам дете...

Това с това, че си има собствен живот, а не разчита да се включи в твоя, с това, че няма да иска на всяка цена да има други деца и т.н. е интересно, дава мъжката гледна точка ведро!

Стар ерген у нас е комплимент желан мъж, но не дал се, а стара мома е клеймо желала, но непоискана... отвратителна дискриминация!