Мразя розово. Във всички нюанси го мразя. Чудя се как някой може да ходи с розово пухкаво шалче и розови ботички. Автоматично ми се обръща корема при което. Да не говорим за мъжка розова риза.

Мразя лак за нокти. Особено на краката. Ако е червен на по-дълги нокти(на краката), изпадам в тих ужас.

Не понасям остри обувки. Мъжкият Малък Мук е още по-нелеп дори от женския. Това в съчетание със слаби глезени ми създава усещането за несъразмерност и чупливост.

Не мога да понасям крем за лице. Усещането е за нещо мръсно, мазно и чуждо. Винаги се чудя как успяват да ползват дневен и нощен. Кога се чувстват чисти? Луди хора...

Дотук всичко изброено си е лично мой проблем. Имам лакирани приятелки в розово с лачени остри обувки. Това изобщо не ги прави по-малко мои приятелки. Нито по-малко стойностни хора. Нито пък ме кара да харесвам изброените неща))) Разбираш ли къде е странното в темата? Това, че не харесваш чалга си е твой избор - абсолютно разбираем. Това, че по някакъв начин свързваш хората с музиката, която слушат - също е твой избор. Това обаче, че имаш проблем с това си е...твой проблем)))

Снобарията ми е яла главата известно време. Сега най-обичам да слушам квото ми се слуша, да чета каквото ми се чете и да ям каквото ми се яде. И на чалга кълча гъз, и тъпи книжки чета и шкембе с чесън не отказвам. Но за розовото съм непреклонна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите