да декларирам нещо, което харесвам, или не харесвам.
Сигурно би трябвало да се срамувам да кажа, че не харесвам Моцарт / защото той нали е гениален/.
Но аз не се срамувам да кажа, че никак не харесвам Моцарт.
Също така вероятно не звучи добре, когато ме чуят да кажа, че "Болеро" на Равел ми звучи като прогресиращо психиатрично заболяване.
Не харесвам "набедени" творци като Йълдъз Ибрахимова и нещастника Паулу Коелю и се чудя на консуматорите им. Не ме е срам да го кажа. Много трябва да си семпъл, за да изпитваш удоволствие от тях.
В същото време не ме е срам да кажа, аз, ревностният почитател на Доорс, Пи Джей Харви, Ю Ту и цяла тумба от този род, че намирам Азис за явление още от времето, когато не беше толкова популярен. Не познавам фолк музиката, но признавам, че ми е приятно веселото му откачено излъчване, детинските му изпълнения на моменти, безпардонната му ексцентричност.
Светът е толкова шарен, че не може да се натика в орехова черупка. Затова диапазонът на нашето "харесвам" - "не харесвам" може да бъде огромен и зигзагообразен, че и ние да му се чудим, но не и да се срамуваме от парадоксите в него.