Гледала съм, как да не съм. И все пак твърдя, че народът около мен се влюбваше безкористно, някои извадиха късмет, други не...най-голямата ми и любима приятелка и до ден днешен вярва сляпо в любовта, нищо, че станахме по на 40 и отгоре, май не помъдряхме, акъл в главите ни не дойде...същите сме шемети, когато стане дума за любов...
Онази вечер гледах повторението на един американски филм, ама пусто не знам как се казва, двама 54 годишни се влюбиха и са взеха, дет са вика...но имаше една сцена, в която мацката си беше надянала един изкуствен пенис на едни кожени гащи...да, ама в този момент звъни любимият и майка му, тя не може да махне гащите и навлича един халат, любимият и мамичката влизат, в един момент пенисът щръкна през халата...много се смях на тази сцена, която доказва, че на всяка възраст човек може да е щур, влюбен, сантиментален, романтичен, и ако не е такъв е много тъжно, и ако ТОЙ не е такъв значи просто не е моят лирически герой...