Мислех да приключа участието ми в този клуб и въобще в дир, но след като модераторите не ме изключиха и не издържах на любопитството ми ( колко права е Лейди, като казва, че вече съм "закотвена" клубарка!!!), прегледах отговорите по темата, която бях пуснала в следствие на раздразнение срещу лични нападки на наякои клубари, по теми, които ме засягат дълбоко.
Това, което извадих като заключение , е, че всички вие се и интересувате защо някой иска или не иска да живее в държавата наречена България и следователно не сте решили дали ви устройва пребивавнето ви там или не ( иначе темата нямаше да ви засяга).
На тези, които афишират твърде много патриотизъм и хвърлят лични нападки, ще разкажа моята лична, твърде кртка история:
В началото на 1997 година бях последна година студентка по журналистика, с 6-годишна практика в българските медии и паралелна работа като борсов посредник за да изкарам парите, необходими да оживеят баби, дядовци, сестри и всички около тях. Работех и учех 18 часа в денонощието за да бъде всичко наред и да мога да продължа образованието си, което макар и по държавна поръчка, изискваше плащането на един куп книги, които не можех да намеря в библиотеката.
През февруари 1997 започнаха стачките и студенските барикади. Разбира се - включих се! Постепенно от пазара изчезнаха всички продукти - нямаше хляб, нямаше цигари, нямаше нищо. Заплатата ми от телевизият, в която работех по онова време , се изравни на 10 долра.
Аз обаче бях добре - роднините ми от Гърция, научили за кризата, ми изпращаха всичко, от което можеха да се лишат.
По онова време, по радиото звучеше песента на Камен " Аз още съм тук, не съм избягал...."
Гордеех се, че съм там, че се боря срещу непревдата и грешното правителство (Жан Виденов).
Когато барикадите бяха свалени и дойде Костов на власт, който ние, студентите, бяхме подкрепили, видях, че нещата не са точно така. Еуфорията и подбуденият от изкусните политици патриотизъм и национализъм постепенно се стопяваше в ежедневната мизерия.
Е, тогава си помислих - аз последната идиотка патриотка ли съм ( след като повечето от приятелите ми бяха емигрирали, кой където може) и се обадих на майка ми, гъркиня по произход, която живеешев Гърция, след развода с баща ми, за да и кажа, че щом си взема дипломата, ще пристигна при нея. Не бях и мислила преди това. Обстоятелствата ме принудиха.
Мислех си и друго, Камен, който пееше тогава модерната песен "Не съм избягал", се возеше в кола, която аз гледах само по западните списания.
В първите години, въпреки добрата реализация, България ми липсваше неистово - приятелите, начинът на живот, ако щете - мизерията...
После, постепенно започнах да свиквам с Гърция и да откривам, че обикновенните хора са много състрадателни и загрижени за околните, готови винаги да помогнат в труден момент, с каквото могат и започнах да ги обиквам.
Същевременно не се беше стопила и любовта ми за България. Исках да имам там нещо, което да ме връща в родината поне за отпуските ми. Хвърлих луди пари и направих ремонт на апартамента ми там .Точно приключих с външната фасада и някой, посред нощ, ми хвърли на нея черешов компот .....
Заминах си огорчена. Казвах си, че никога не ща да видя отново българин. И това, докато не намерих един закъсал българин в Атина. Какво да правя - помогнах му, кръв ми е.
Не бях ходила в Бг от две и половина години, когато намерих форума. Имах невероятен проблем - мъжът ми отказваше да прави секс и не можех да разбера защо, тъй като даже не го коментираше. Реших да изложа проблема ми във форума. От Даля, Роксана и отчасти Лилит, получих само грозни изрази и обвинения, които в повечето случаи нямаха връзка даже с поставената тема. Помогна ми Лейди, Господ да се грижи за нея, и накрая проблема ми го реших.
Вече, обаче, бях станала "закотвена" клубарка. Беше ми приятно да комуникирам с хората ( всеки със своя характер и особености).
Разривът за мен дойде НЕ с темата за "социалната маска", където трите горепосочени личности ме нападаха на поразия, без дори да знаят коя съм, с какво се занимавам и какво има значение за мен, а с темата за СВОБОДНОТО СЪЖИТЕЛСТВО И НЕГОВОТО ПРАВНО УРЕЖДАНЕ.
Тук ме обвиниха, че говоря от лична гледна точка - ма, естествено, всичко на този свят е лично, няма "нелични" неща. Със свободното съжителство темата ме засягаше лично - моя много близка приятелка остана на улицата след 8 годишно съжителство с един господин, който изневиделица почина, само три месеца преди тук да бъде приет законът за съжителството. Ако беше подписала един прост документ, щеше да има всички права върху собствността му ( в случая и нейна), но вместо това се оказа без стотинка на улицата.
Изхождайки от ,за мен, необосновани гледни точки, някои личности от клуба ме нападнаха, без обосновката им да бъде по същество, а само на лична основа - и тук за каква лична основа можем да говорим? - Та вие не знаете коя съм, в какво вярвам и за какво се боря!!!!
Естествено, че не съществува вероятност да променя гледището си - особено при подобен тип убеждения.
Разбирам,сега, когато съм по- спокойна, че не е оправдано, заради определени личности, да се отказвам от родината ми Със сигурност подобни "твари" и "егоисти" са отделни елементи и не си заслужава да ги подвеждам под общ знаменател с всички останали граждани на България.
Този постинг май се получи много дълъг. Ако сте имали търпението да го изчетете до тук и искате да отговорите - просто пуснете нова тема - тук се проточи прекалено.
Приятен ден и успешна работа
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от lrini Di на 23.10.08 06:58.</EM></FONT></P>Редактирано от lrini Di на 23.10.08 07:07.
|