|
Тема |
Re: приятел... [re: dalya_night] |
|
Автор |
Fozi () |
|
Публикувано | 08.10.08 10:43 |
|
|
Стига дееееее
Фен съм на драмата...и понякога трудно удържам тази си слабост... ама чак за самоубийство не съм се замисляла
не! не е чак толкова страшно, и съм абсолютно съгласна с двата варианта описани от теб в предишния пост... но още не съм намерила кураж да слезна от каручката.. друскам си се... и от време на време изскимтявам, щото хем задника в нищото ( виси, че и се тътри по камънака), хем пътя взе да ми се увижда....
истината е, че първо: много го харесвам като човек
после : още толкова много като мъж...
и не на последно място - така ми е навлезнал в ежедневието, че чак час по час ми е разчетен... и не ми се иска да го загубя само защото ми се е доебало от него....
Пустата надежда ли, ... тъпота , мазохизъм ....ме карат да седя и да чакам да ми мине!!
чакам да ми мине..и всичко да си дойде на мястотоо....
ама не ми минава , а по зле става!!
Мераци!!
чак ме е яд на мене си, че като нищо ще разваля хубавите ни отношения заради некво таковане...
такава страхливка съм, че дори съм готова да скоча от каручката в движение, без да му кажа нищо...ей така...и да търтя в обратна посока
|
| |
|
|
|