А как си сигурна, че внезапните ти решения са базирани на анализа, а не са въпреки него? Не отричам, че човек трябва да поживее с една мисъл, за да узрее за действие, но в чепкането не виждам смисъл. В най-добрия случай, ако си наистина добър анализатор, губиш изненадата и очарованието, в най-лошия си губиш времето, въвличаш нещата в определения, ослепяваш за всичко извън тях и може да изкривиш нещата така, че никак да не ги докараш в своя полза и то не заради неуспелия ти риск по "вина" на ответната страна, а защото си се убедила в нещо, което си е само в твойта глава, но ти все пак подчиняваш действията си на него волю-неволю. Две неща са ме убедили в това: 1. има решения, които не можеш да измислиш предварително и само времето показва дали са били верни и 2. като се обърна назад, най-хубавите неща които са ми се случвали, не са били плод на задълбочен анализ и чепкане.