когато на няколко пъти си рискувал независимо от гаранциите и резултатите са надминали дори най-смелите ти очаквания, рискът вече се превръща в начин на живот, в допинг, без който не желаеш да излизаш на арената и всичко друго, което правиш започва да ти изглежда толкова обикновено, че само можеш да си спомняш за онази сигурност с умиление
въпросът е устройва ли те обикновеното или си твърде комплициран за да се плацикаш на повърхността, където няма особени рискове или и да има винаги можеш да изплуваш от там или скачаш в дълбокото където няма видимост, водата е студена, но пък си чел някъде, че на дъното има бисерни миди