кой е свободен? Не си представям пълната совбода.
В живота сме обременени от норми за поведение, от очакванията на другите към нас, от собствените ни амбиции, от собствените ни страхове за бъдещето и за близиките, от плановете, които сами правим без да можем да предвидим техните последици, от плановете които хората които обичаме правят за нас, от избора на по-малкото зло... и безброй други неща които ежедневно ни налагат решения, които при други обстоятелства не бихме взели.
Погледнато от тази страна май никой не е свободен или поне не се сещам за такъв.
От друга страна обаче се опитвам да си представя човек без страхове, без планове, без грижа за близките, без амбиции и тревоги, необременнен с мисъл за останалите и дори за собствената си съдба....и като си го представям картинката някакси не ми харесва много. Може би тотално освободения човек ми се струва малко непълнокръвен, скучен и дори кух. Не знам дали ми е нужна такава свобода. Кой знае? Може би отвореното съзнание е просто празно такова?
И все пак според мен свободата не е празно от съдържание понятие, не е и химера. Мисля че сред всички неща с които сме обвързани /несвободни/ все пак ни остава място за лавиране, място за собствен избор, остава ни също така възможност да преценим за себе си, кое от тези неща е истински важно и къде просто не си заслужава и можем да скъсаме каиша като безгрижни песове с изпезен език. Правилността или погрешността на тези избори показва колко добре или зле ни понася собствената свобода.
воден пистолет ... със заглушител
|