|
аз като човек, на който свободата (на словото) му е професия, най-отговорно заявявам, че не е много хубаво пък да си чак толкова свободен. защото тогава означава, че нищо не зависи от теб и на никой не му пука за теб. хубаво е да можеш сам да си избереш къде да се заробиш, ама понякога животът не пита. спукан презерватив, оле-мале, ама после - храс, и отрязваш голямо парче свобода, за да отглеждаш дете. примерно.
а за страха от свободата има много хубава книга. четох я като малка с огромен интерес, защото точно тогава бях нарамила знамето "свобода или смърт", късах връзки със семейството, заживявах сама, та не можех да разбера как някой ще се страхува от нещо, за което аз копнея. а сега махалото ми се връща обратно. включително и професионално. просто вече мога да си позволя да си избирам робствата. и защо ако си несвободен откъм нещо, задължително трябва да си придатък? може да си равноправна част, дори (това ще ти хареса) може да си лидерът, към когото има придатък.
по мои наблюдения много се спекулира с понятието за свобода. понякога под това мото минават грозни изневери, изтичане на пари от семейството в името на хазарта например, зарязани възрастни родители, тотална неебателност към деца, абе все гадости. щото нали свобода. ми не я разбирам аз тази свобода.
а за ревността до утре да ме убеждаваш, че не съществува у свободните хора и изобщо има хора, дето не ревнуват, никога няма да ти повярвам. просто някои се прикриват и я потискат със стратегическа цел. да, не ревнувам вибратора си (ако имах, щото нямам, дееба, никой не ще да ми купи ), но човек, с когото имам отношения, го ревнувам, ако се халосва по други. а на мен никога не ми се привиждат глупости. та в това отношение съм несвободна, не смятам, че мъжът, с когото съм, има СВОБОДАТА да е димитър общи.
а най-голямата свобода е свободата от самия себе си, от моделите и клишетата в главата ти, от подсъзнателните импулси, които те влачат, без нищо да можеш да направиш. най-голямото робство също така е сам да се заробиш. там, мисля, че съм посчупила оковите. то и затова мога вече да се заробвам доброволно. ама много кървава битка беше. уморена излязох от нея. и доста вциничена.
|
Re: Свободата [re: dalya_night]
