Няма универсална дефиниция за свобода. Впрочем, именно най-важните понятия не са напълно изяснени и дефинирани – смисъла на живота, любовта, патриотизма и т.н. Което сигурно е добре, иначе хиляди философи ще трябва да си намерят нормална работа .
Няма абсолютна свобода. Необременени от нищо са само мъртъвците – на тях дори и да дишат не им се налага. Останалите, живите, пожизнено сме зависими от някого и нещо. На първо място – от себе си, от собствените си физиологични и духовни потребности, от страсти, амбиции и страхове.
Според мен свободен е всеки, когато и докато се чувства такъв.
Следователно голотата и окъсаността не са пречка – човечеца може да обитава някоя колиба, да събира гъби и билки, да похапва от плодовете на природата и да бъде щастлив и свободен. До момента, в който го зачовърка мисълта дали не е прекалено ограничен от към информация, щото си няма интернет и кабелна, дали не би се посетил повече места през многото си свободно време, ако имаше кола, и колко ли е хубаво в Анталия, мамка му Да не говорим, че по нашите географски ширини дори и климатът не толерира безметежната липса на ангажименти – друго си е там, където може да си лежиш под палмата по хавайка
Другата страна на монетата са хората с обременен дух, който не могат да се зарадват на свободата, която дава материалната осигуреност, а превръщат натрупването в самоцел.
Но те по принцип проблемите на духа са си мъка – нещо като счупен пръст, с който където и да се бутнеш, все боли.
Накратко – свободата е съвкупност от свободен дух плюс някаква нормална финансова и материална независимост.
Когато даваме свободата си, не винаги е под плющенето на камшик, и не винаги на някой, който ни мисли зло. Ето, сега аз знам, че ако напиша нещо умно или поне добре казано, ти и клубното общество ще ме похвалите – и те го, отворил съм уорда и кълва ли кълва, вместо да вляза в „камфора” да позяпам пички...
Казват, че свободата е отговорност. Аз по-скоро бих казал, че свободата е нещо двояко и зависи от дозата.
Свободата може да бъде и заплаха. Например, всеки началник знае как да подържа страха на подчинените „да не бъдат освободени”. А, както знаеш, в обществата на приматите да се попипва угодливо по кура алфа-мъжкаря не е тегоба, а привилегия, достъпна за избрани .
Аз поразсъждавах по темата ти от гледна точка на йерархиите и социално-битовите зависимости, дано това си питала. За другия аспект, за мъжко-женските отношения, не знам – в момента аз самия имам само въпроси и никакви отговори.
|