|
Т.е. дай първо да дефинираме, какво търсим?
Свободата "от" - за мен това е свободата от обстоятелствата, от фактологията на ежедневието, на времето, на социума. Не мисля, че такава свобода е постижима, всички по един или друг начин и степен се побираме в тази обстоятелствена рамка и е на практика невъзможно да я игнорираме. Можем тази рамка да я променяме (но само частично, т.е. да си я направим леко по-комфортна) чрез изборите, които правим (свободата за), но не и да я премахнем.
Свободата "за" - това е свободата да избираме. Избираме за това, което харесваме, което искаме да променим, да постигнем и за залога, който сме готови да дадем (и евентуално загубим) заради целите си. Свобода "за" е дори и в отказа от собствен избор, а в просто приемане. И е винаги относителна.
Свободата "за" за мен е реално съществуващата такава, инак свободата в абсолютния й вид не съществува. Или поне не за повече от един миг, в който миг осъзнаваме, че всъщност вече сме подчинени/зависими на/от нещо друго.
Та, свободата "за" е вътрешно състояние - или можеш или не можеш да правиш избори или ти стиска или не да поемеш риска да сгрешиш.
Обвързаността не пречи на свободата, стига да е разумен и удовлетворителен избор. Зависи как я и разбираш тази обвързаност - ако се разбира като взиране един в друг, за мен би била по-скоро затвор, за това бих я и отхвърлила такава обвързаност. Ако обаче бъде поставена като приятелство и движение в една посока, то тогава двете ще се допълват (не че съм срещнала разбиране за това си схващане, но това е друг въпрос).
Свободата не е равнозначна на това да си сам, инак, оказа се, че мога да бъда сама, но не и самодостатъчна. Но със сигурност страхът от самота може да бъде затвор.
Та, това на "първо четене", малко хаотично, но толкова мога.
|
Свободата "от" или свободата "за"? [re: dalya_night]
