Те туй са верни работи.
Жената требе да са лаже. Жената обича с ушите си. Жената има мечти, копнежи. Тя иска принц. Ама принцовете са кът. Може да има един-два, ама жените са повече. Затова трябва да ги лажем, че ние сме принцове. Тук затаим истина, там леко послъжем и хоп! - ако не принц, то поне граф. Е, верно, очите не са сини, косите не са руси, шкембето виси над колана, ама нали затова са лъжите. За да притварят очи жените, а кат ги притворят става мътно. Не се види принц ли е или прост юрист. И тогаз се намесва женския мозък и от простия юрист прави принц. И затова трябва да лажем жените. За да са щастливи. А ние нали искаме да им дадем щастие?

И бой си требе! Не може то тъй: да, мила, да, любима, да мила, да любима. Тогаз жената си вика: бе аз от тоз кво мога да взема? Всичко аз решавам. Май пухльо си пада. За кво ми е такъв, аз да съм мъжа?! Я гледай тоз на Мимето къв инициативен, силен. Като каже нема да те ебем! и не ебе. Мъж. Закриля я. Сигурна е с него. Няма колебания, няма налево-надесно. Той всичко изправя. И аз искам такъв. Затуй отвреме-навреме требе да я бунеш зад врата. Да види, че и ти изправяш и да избега дявола.