Re: Свободата / Контакти / Говорим си за секс

Свободата дразни околните!

Не свободния не дори толкова някой господар, а крепостниците.... Които дори без окови, са оковани в душите си, дребния си животец, мънички планове и планчета и желанието най-после, поне някога, да има някой по нисък от тях. На когото да избиват малките си желания и те да са господари, макар и за миг от краткия си животец в кочината. Те дори не искат да са свободни, а господарчета. (И точно тук е разликата, между свободния и крепостника.) Но не съзнават крепостните, че и господарите не са свободни винаги, а имат грижа, я за крепостни и как да опазят това което имат и смятат за лична свобода.
Само, че има една разлика между господаря и малкия крепостник, мислещ се за свободен.
Господаря, свободен или не, ще не ще инстинктивно уважава свободния горянин, дори той да не му опонира, да му е враг или пречка по пътя.
Често опитва да го смаже, но и го котка или ласкае, по една проста причина.
Свободния може да стане всякакъв! Утре може да е господар, а крепостника винаги ще си остане такъв!
Господар, или друг, да остане волен горянин или да стане нечий наемник, а крепостника роб, не може нищо.
може да стане главен крепостник, но пак си е роб в душицата и по документи, защото акта за крепостничество му е жигосан на челото по рождение.
Повечето мъже мразят свободните жени. Много е просто. Те не са им подвластни, а самите те, мъжете копат малката си буренясала нивичка оставена по милост от феодала и искат поне една жена да бъде тяхна и техен крепостник. Жените пък мразят свободните мъже. Страхуват се или просто защото не са им познати и няма шанс да ги опознаят.
Защото не са техни, на свободния не му пука за мнението им или дали им се харесва или не. Не лази, не ласкае, или ако го прави го прави за себе си, а не за тях. Този мъж не се връзва с крепостника с когото са си имали работа, а поради безсилието си на крепостни селянки, тайно мразят разбойника горянин минаващ на бял кон през калното им село, защото той никога няма да се спре в сламената колибка на душата им.
Свободния може да стане роб, но пак си остава свободен. При възможност, ако е заробен силом, ще счупи веригата, главата на заробващия и ще избяга. А понякога и сам може да си сложи оковите, защото това за него може да е игра, но не се надявайте на ключето за тях. Реши ли, ще ги отключи, дори да ги заварите. От свободния става перфектен наемник. Много добър. Защото го прави не по принуда, а за кеф. Ще си изслужи договора и без ропот ще приеме всички несгоди, но пак ще остане свободен.
Защото свободния става какъвто си иска, може да се подчини, защото така е решил, но над него има само един:

Ако някъде някога има господ или съдба, само те разполагат с душата му, а дори и те не са винаги подвластни.