|
Никой за нищо не е свободен, джанъм.
Ако не е лично, ще е общество, работа, навици, съседи..всьо.
Свободата е неква илюзия - самотата - не, да не бъркаме двете неща.
Хубаво е да може човек да си решава, преценява, действа как му е добре на гъзо...ама не става.
Аз свободата я разбирам като това да си себе си - в хармония, пък и да не настъпваш околните - пак..доколкото можеш, щот не съм убедена че някой изцяло го прави. Свободата - не ме плаши, слободията - малко, а самотата..ужасно много. За кой ми е да разполагам с време, нерви, възможности..като съм сама - като нямам с кого да го съпреживея, да се зарадвам, пък и да си поплача (как беше лафа - споделена радост - двойна, споделена мъка - наполовина). Приказките за самодостатъчното, свободата и бла бла..хубави са. Ама човек не е създаден да е сам, ще му се някой да се завърта около него..е...бива...ама това влиза в противоречие с абсолютната свобода. За да получиш, трябва да дадеш - клише, ама истина.
Ревнивците ги е страх, кога човек се страхува..много несвободен е, патерици не искам - искам опора обаче и имам нужда - не съм силна, човек съм и не се срамувам да кажа, че не мога сама.
Време е за...трапчинки
|
Re: Свободата [re: dalya_night]
