Г-н “ Минута е много” го познавам. Не изкарахме много като двойка. Това, което ме задържаше при него /за около две седмици/ бяха комплиментите. Суета, кво да се прави.
Г-н “ Мека мебел” не го познавам и хич не ми пука къде е, с какво се занимава, как се казва и така нататък.
Г-н “ Трудовашка количка”. Хм, с него се чувствах повече като зрител, отколкото като участник. Това, което ме задържаше при него /за около две седмици/ беше, че е известна перцона или както им казват - ВИП. Суета, кво да се прави.
г-н Инструктора го не знам. Любопитно ми е, така че ако пазиш стария оръфан тефтер, изрови му телефона и ми го прати по скайпа.
г-н “ Перфектният свирач – ужасен ебач” - ходих с него около месец. Защо толкова много ? Защото реших, че го притеснявам по някакъв начин и около месец ми отне в старание да не го притеснявам умишлено, ама не било това. По едно време ми каза, че съм била много млада за него, което не беше вярно. Извратен човек.
Г-н "Тек-по-час" - те са много. Досадници. Хубавото е, че междувременно можете да пиете кафе, да гледате по някой филм, да обсъждате политиката...все неща, които сближават хората.
Г-н "Сексфакир" ми е любимецът. Още сме си дружки. Той без мен не може и аз без него - засега. Чудя се дали да не му стана булка, обаче кой ще работи за семейството, се чудя.
Хубавото на тази тема е, че си изчерпала категориите, които се запомнят с едни такива, по - особени чувства. Лошото е, че май никой не схвана, че има и категория "добри момчета". Добрите момчета, които са толкова готини и сладури, и толкова забавни и топли, че ми дреме на роклята колко см. им бил. С които сексът с тях е перфектен по простата причина, че са те.

Език кости няма - кости троши!