Ами имам един познат, който преди няколко години ми каза - "Ооо, аз съм моногамен, от шест години имам любовница и не съм й изневерявал; което не е никак лесно в нашите (артистични) среди..." Тя също била омъжена, освен секс - си говорели и споделяли разни неща (за децата си, например), тя му давала "нещо, което жена му не можела да му даде, колкото и да я обичал (жената си, де)". Не съм го питала оттогава какво се е случило; може и да е прекъснала тая връзка.
Сега, аз, като твърдо моногамна (една връзка, един човек, връзката не се разпада заради трето лице) - си признавам, че ми е трудно да го разбера това. Но ми се струва, че ако само единият е обвързан, няма достатъчно равновесие и нещата все отнякъде се разпадат.
А в твоята ситуация - ти за себе си мислиш, че си жертва... ама не си ти жертвата. По-заплашен е свободният; ти може да наливаш в тези отношения пари, любов, време - но не даваш перспектива и бъдеще, от каквито се нуждае свободният. От твоя гледна точка - ти "имаш какво да разваляш, пък тя няма"; от нейна обаче - нямаш какво да разваляш, щото то си е развалено и без това, но и нищо не можеш да й дадеш. И компенсира тая липса, като се възползва максимално и рационално от ситуацията.
|