според мен изкуството да си неточен го могат колебливите неуверени натури , които знаят че някой ще ги отбележи само ако му направят впечатление с разпарчедосания си и неподреден вътрешен мир...
и мисля също, че да си такъв е адски затормозяващо:
да закъсняваш, да бъдеш мисловна мърда , да те чакат за отговор/среща/реакция с часове и дни , да се триумиш безкрайно , да мяташ хората по върбите и да се щураш като кьорав кон из този живот.
Добрата новина: на такива им личи отдалеч , обаче понякога жумим за да ги набедим в качества, щот много искаме да ни се случи нещо хубаво точно и значимо.
И почват сериите на филма "Пиле в кълчища за двама"