Не, не, не!
Знам че позитивното мислене е много модерно напоследък, обаче аз съм твърдо убеден, че то не е път към някакво духовно израстване. Всички те убеждават как трябва да мислиш позитивно за нещата и те ще се наредят от само себе си, само дето не става така. Вместо да гледаш демоните си в лицето, ти им обръщаш гръб и се правиш, че ги няма. Което, разбира се, само ти докарва по-дълбок вътрешен конфликт.
Преди година-две из София имаше куп билборди, рекламиращи някакво психотропно лекарство "за добро настроение" или нещо подобно. Рекламната кампания се състоеше от усмихнати лица с надписи колко лоши неща се случват на тези хора в момента ("под ужасно напрежение съм в работата"). Съжалявам, че не мога да ги цитирам точно. Изпаднах в ням ужас, когато видях тези билборди за първи път. Значи аз може да съм нещастен, важното е да се усмихвам и да се правя че всичко ми е наред, и ако хапчето ми помага, толкова по-добре, така ли? Не, не мисля така.
Истината е, че ако се чувстваш зле, може би животът наистина е бил лош към теб. Истинската психология (не тази от женските списания) го признава, както и осъзнава колко е безсилна в огромна част от случаите. В крайна сметка психологията обикновено не може да реши реалните проблеми на хората, тези, заради които те се чувстват зле (помисли например за хипотетичната комбинация от болен родител, липса на пари и безкрайно мразена работа, която продължава безкрайни часове). Психологията може да ти помогне да живееш с проблемите си, или да намали болката от тях. В някои случаи проблемите на хората са създадени от самата им психика, тогава психологията или психиатрията също може да помогне. Но повечето хора не се чувстват наистина зле без сериозна (външна) причина.
Историята на "позитивното мислене" звучи сладникаво-достоверно, в някаква степен представлява самосбъдващо се пророчество (няма да си признаеш, че не работи, ако наистина мислиш позитивно, нали?) и вероятно наистина помага на хора без сериозни проблеми да се чувстват малко по-добре през мрачните есенни дни. Освен това продава книги и хапчета, което я прави подходяща за реклама. Как да не стане популярна, тогава?
Аз обаче предпочитам да изживявам естествените си емоции, не някакви фалшификати. Достатъчно силен съм да си позволя негативни емоции и смятам, че без тях животът ми всъщност нямаше да бъде толкова хубав и пълноценен като цяло.
I don't want to be a product of my environment. I want my environment to be a product of me.
|