|
Здрасти, Ирини Ди,
Аз също съм (и) художничка, но никога не ми се е случвало да отсвиря приятел, защото "не е достоен" - просто такъв израз не фигурира в речника и мисленето ми. Така че или ме бъркаш с някого, или това, че "не си достойна" е било изцяло твое хрумване.
Това "да бъда себе си" също не е характерен за мен израз, честно казано - като го чуя, леко потръпвам, защото е едно от най-изпразнените от смисъл и съдържание клишета на планетата. Класика при участниците в Биг Брадър, гледах преди година-две началото, когато ги представяха - всичките до един се клеха как "ще бъдат себе си".
Човек абсолютно винаги е себе си, дори когато се мъчи да не е - влизането в роля предполага някаква отправна точка, от която да се отграничиш, контратеза, която не може да съществува без теза. Да се правиш на нещо, което не си, означава, че вече е добре известно какво си, а това, което си, винаги си съществува отдолу, с каквото и да го затрупаш. И рано или късно подава глава.
Колкото до въпроса ти, "как успяваш" предполага някакво усилие, каквото аз не съм забелязала да полагам - напротив, коства ми усилие обратното, поради което все по-рядко ми се случва да го правя. "Големия свят" не мога да го променя драстично, но моя "микросвят", който включва професията ми, заниманията, хобитата ми, приятелите ми, дома, забавленията, гардероба, навиците, отношенията ми и т.н., си зависи изцяло от мен - и аз си го създавам, организирам и поддържам такъв, че да ми е комфортно да го обитавам.
А когато се случи погрешка да се завъртя в орбитата на свят, който ми е чужд, рано или късно изхвърчам от него - както организмът изхвърля чуждо тяло. Ето така например преди време напуснах света на офисите, след като се оказа, че не вирея добре в тях, а стресът, който си причиняваме, е колкото остър, толкова и взаимен.
|
Re: Социалната маска - каква е твоята? [re: lrini Di]
