|
Една кукувица от бачкането... първо трябва да я опиша - около 40-те, малко неуравновесена психически, обикновен външен вид, нечистоплътна физически, неподдържана. Положителни качества - изключително спокойна. Самотна майка.
Историята е следната: някъде в градския транспорт (ще я нарека Саси) Саси се запознава с някъв провинциален циганин, ляга още втората вечер с него и оттогава той не е излизал от тях. Ех, ние сме предимно женски колектив, ясно е, че винаги част от нас я съжалява, друга част й помага и т н. Аз съм от групичката, която страни от нея, но при нужда й помага. И така един ден Саси ме кани у тях да й преинсталирам Уиндоус-а. Не бих й отказала, въпреки че малко ме притесняваше Обекта, живеещ у тях. Колежките мн се нахъсаха от новината, настояха да отида да разгледам Обекта и да поклюкарстваме после. Отидох, свърших там квото трябваше по компа и си тръгнах. Саси предложи да ме изпратят с Обекта (няма да го описвам, не е по темата), но той й каза да си остане у тях, че щял той да ме изпраща... Нямаше кво да кажа, тръгнахме към такситата двамата. За мой "късмет" нямаше нито едно, трябваше да почакаме. Отначало уж почнахме компютърни теми, представяте ли си, ест разговора не вървеше. След минута неловко мълчание, Обекта се съвзе и вкара тежката артилерия - колко съм страхотна; колко ми е хубава косата и защо не взема да я боядисам пак руса; как може на 30 да изглеждам на 15 (?!? ест, че не изглеждам на 15); как трябва да повярвам в любовта от пръв поглед; как красивите не били щастливи, щото не били с подходящия човек (съжалявам за уточненията, но нито съм красива, нито движа с неподходящи); как трябва да освободя копнежите си и да отида веднага с него някъде да се нальокаме като водни змии... Не съм от тези дето лесно се панират, та пробвах да обърна темата към Саси - започнах да й измислям невероятни качества и предимства, исках бързо и тактично да го върна в неговия си живот, ама не! Тоя Обект, освен че не ме разбра, даже допусна, че може би с течение на времето ще се навия за една тройка с тях двамата. Е, сага като си спомням ме напушва смях, ама истеричен...
Следващите няколко дни споделих с някои от колежките случката, като се разбрахме да не казваме на Саси нищо, решихме, че тоя е достатъчно зле и сам да се издаде пред нея що за стока е. Да, ама... женски колектив, една колежка й разказала основното. Познавам я, разбрах, че го е направила, за да й вкара идеята да изгони Обекта от тях, но-о-о-о, оказва се, че Саси е влюбена, а и мн ревнива. Първо спря да ми говори. Не се притесних, по принцип съм необщителна, а и в бачкането не зависим една от друга. Изглежда, тя се притесни от факта, че аз не се притеснявам. Един ден в почивката се бяхме събрали всички и лафехме. Някой подкачи Саси за Обекта, тя настръхна, обърна се към мен и каза: Снощи казах на Обекта, че знам, че е спал с тебе. Казах му още, че ти лично си ми признала
Първо настана затишието, после дойде и бурята. Нямам идея защо, но аз не можах да се ядосам, винаги съм подозирала, че й хлопа дъската. Но не и колежките - оплюха я, обиждаха я, заплашваха я, сринаха я със земята. Аз казах само, че още веднъж ако чуя името си от нейните уста - ще се принудя да говоря със шефовете (имало е и друг път подобен случай с друга колежка, уволнили са я дисциплинарно). Извън бачкането не споделих с никой. Всъщност приех случая като скандал, който ще отшуми за три дни. Не отшумя. До ден днешен (това се случи преди година) никой не общува със Саси, ако се наложи - правят го троснато, със злоба. Никога не съм се замисляла, че женската солидарност може да е толкова силна и продължителна!
Искам да ви попитам:
1. Случвало ли ви се е нещо подобно? Как реагирахте вие и хората около вас?
2. Какво бихте направили в подобна ситуация?
|
Между колежки
