Re: Непоносимата логика / Контакти / Говорим си за секс

Това, което аз съм открила за себе си досега, е че смисълът на нещата не е извън мен, а вътре в мен - смисълът се случва отвътре навън, а не обратно. Извън всякакъв контекст и погледнато само по себе си, нищо няма смисъл. Единствено аз мога да придам смисъл на нещо и да го направя плътно и живо. Което не означава, че то ще е такова за другите, но пък пресечните точки на смислите ни сякаш са едно от нещата, които ни привличат и събират с точно определени хора.

Бракът и всичките му "привилегии" е само един от безкрайно многото възможни житейски сценарии - но хората, които са свикнали да търсят смисъла навън, са склонни да му се предоверяват (като на общоприет гарант за щастие) и да го натоварват със свръхочаквания. Които (очаквания) няма как да се сбъднат, ако човек се надява (или още по-лошо - претендира!) някаква външна сила да изпълни със съдържание личното му пространство.

Казано по друг начин, за мен има два основни подхода - първият е да взема готов житейски рецептурник, да видя, че там пише "смисълът е да се омъжиш, да родиш две-три деца и да си изплатиш ипотеката" (примерно). И хоп - женя се, раждам, плащам - всички така правят, значи така е правилно. Като да си купя конфекция, без даже да премеря роклята предварително, та да видя дали ми става изобщо. Смисълът е навън, аз очаквам, че той си съществува по подразбиране и ще се влее в мен и ще ме изпълни. Може да извадя късмет и да се окаже, че "роклята" ми залепва - но може да се окаже, че ми стиска, не ми стои добре - тогава вместо смисъл, ме залива гадното чувство, че са ме прецакали. Казвам си "Ама защо така, нали обещахте, че ще е хубаво!"

Хората, които избират този подход, реагират по два възможни начина - или обидено се връщат в магазина, правят рекламация, искат нова рокля (пак без да я премерят) - и всичко се повтаря отначало. Или пък си казват "Ми това е животът, такава рокля ми се е паднала...", въздъхват примирено и вкопчвайки се в позата на мъченическо кокетство, се захващат да измислят вицове за пияни и миризливи съпрузи, тъщи-крокодили и дебнещи с точилка съпруги.

Вторият подход е да се вгледаш вътре в себе си и да се запиташ какво всъщност искаш - лично ти, точно в този момент. Да си огледаш внимателно извивките на тялото и душата - и да си ушиеш сам рокля, която ти пасва конкретно на теб по цвят, кройка и стил. Независимо, че на другите може да им се стори твърде олдфешън или пък екстравагантна, че може да те вземат за чудак, да ти се присмеят или да ти съчувстват - твоята рокля си е и толкоз. Удобна ти е, като втора кожа ти пасва, изразява същността ти - и има смисъл, който ти сам си й придал.

И в този случай въпроси като този за институциите, привилегиите и условностите изобщо не те занимават.

Долу-горе това е моята "непоносима логика", извинявай за дългото изложение.