смисъл по принцип няма.
Ако се върви по тази ти мисловна пътечка.

И да се омъжиш щастливо, и да се омъжиш нещастно,
в един момент лампите загасват,
след още няколко момента
загасват и за тези, които
са те помнили,
след това загасват и за тези,
които са помнили, тези, които са помнили,
тези, които са помнили теб.

Дори и да родиш дете, да го направиш човек - след 1'000 години ще бъде ли останало нещо от теб и от това дете? А след 10'000?
И тогава - има ли смисъл от това да го раждаш?

Логиката на битието е винаги непоносима, ако започваш от нея.
И е винаги прекрасна, ако завършваш с нея.

Според мен не задаваш правилния въпрос.
Дай да опитаме пак?

~*~