Ами ситуацията се държеше на много тънки протрити конци, но на мен все не ми стискаше да ги кръцна. Струваше ми се твърде лабилен да го оставя сам със себе си, тралала, тинтири-минтири и др. Колкото и кухо да звучи, капката, която преля чашата... Не, наистина звучи кухо и няма да го напиша, но беше един супер дразнещ детайл, който ме вбеси и ме изкара от майкотерезинската ми летаргия.