Но какво ги кара да се 'залутват' все пак в дълги връзки с противоположния пол, за които 'не са готови'? Това с каква аксиома ще обясниш?

Нещата пак могат да се обяснят с лични ценности. Не е трудно да измислиш аксиома (ценност), която може да обясни това...
* 'Не живей сам...'
* 'Сексът с постоянен партньор е по-безопасен е от безразборния секс'
* 'Прави това, което е общоприето -> Ако си над 18 години и не си хомосексуален трябва да имаш постоянен приятел(ка)'
* 'Трябва мъж, за да има кой да плаща сметките' / 'Трябва жена, за да има кой да чисти, пере, готви'
* 'Ако нямаш постоянен приятел(ка) хората ще си мислят, че нещо не ти е наред'
* 'Омъжи/Ожени се преди 25/30/35 иначе след това никой няма да те иска'
* 'Искаш семейство (и деца)...' но постоянно изпитваш несигурност дали си добре подсигурен(а)/готов(а), дали това е подходящия човек, дали сега е подходящия момент да ги имаш...

Колкото за отговорността с появата на децата това е една много хубава социална ценност според мен, която трябва да я има. Въпросът е дали ти и човекът до теб я споделяте. Ценностите проличават от действията, а не от думите.

Това че казваш (или че другите казват за теб) че си отговорен родител не те прави такъв, но това че решаваш да станеш родител, макар и да не си го планувал, макар и да не си готов, но си решен и правиш нещо конкретно да осигуриш добър живот на това дете - това вече е един добър признак, че си добър родител. Когато с годините събереш достатъчно примери за признаци че си добър родител осъзнаваш, че децата (семейстовто) за теб представляват основна ценност, която си я отстоявал дори в наглед безнадежни ситуации... осъзнаваш, че ти е трябвало само смелост и тя е дошла в борбата, която ти си избрал(а) да водиш вместо да избягаш - тук според мен е и връзката, за която питаш.

Редактирано от (o) (o) на 15.08.08 16:31.