Много интересна тема. Мисля че много хора (и мъже и жени) схващат брака именно по този доста погрешен според мен начин, а именно "Добре ква ми е далаверата да съм женен(а)". Ми формално погледнато нема далавера, ни икономическа ни никаква, повече грижи, нерви, задължения, това е.

И друг път съм казвал, любовта е да се раздаваш без да очакваш нещо в замяна. Напрежението и нервите са по-големи разбирасе, защото имаш да се съобразяваш с повече хора, желания настроения и прочие.Това е ясно. И си казваш "Що ми трябва сега това?"
Ами това е все едно когато вечер много ти се спи а трябва да си измиеш зъбите, да си кажеш "Е що са ми сега зъби та трябва и да ги мия"
Просто това е живота, да се грижиш за тези които обичаш. Това ти изпълва дните. Верно е не винаги емоциите са приятни, но наличието на емоции (даже и негативни) е по-добро от липсата на такива.
Можеш да не се жениш, да нямаш деца, даже и приятели да нямаш. Тогава е лесно, с никого не се съобразяваш. Отиваш на работа, обядваш в стола, на връщане жулваш една бира в кръчмата, 100 грама уиски преди лягане, и така 50 години.
И като погледнеш, ... живял си не 50 години а 1 ден, само че си го преживял няколко хиляди пъти.

Не е по-лесно като си женен, обаче има смисъл. Останалото е суета. Най-страшното нещо за мен е когато стане време да се обърна назад, да установя че всичко което съм правил е било безсмислено. Че всичко което имам няма никаква стойност (даже и за мен). А истинските неща са много малко и две от тях са любовта и децата.

Май стана много объркано, сори.
Идеята ми беше че не е речено че трябва да е по-лесно. Просто ти запълва живота.