60% от това, което съм (в положителен план) е благодарение на лишенията (включително и лечебно гладуване) и борбите, които се е налагало да водя.
Знам много добре как се събужда съзнанието, духовността и истинското оценяване на нещата - и то не е с излишък. Липсата помага да цениш истински нещата, излишъкът превръща човек в самодоволно прасе, чийто живот няма смисъл. Липсата ражда желания, от там това те кара да мислиш и да се движиш напред. Излишъкът може да накара да търсиш повече удоволствия (които са просто дразнения на мозъка), да питаш какво има за обяд и да ходиш до тоалетната, но не и да мислиш, просто няма смисъл.

Дори и при животните е така. Някои завещават на любимците си милиони. Как мислиш чии живот има повече смисъл: на котаракът дебелял цял живот сред възгланици и шунка или на котаракът измислил нов начин за ловене риба в крайбрежното рибарско селце, което възхитило цялото околно население (което е вестникарски факт)

Факт е, че да имаш пари за образование и реализация е повече от добре, но това не значи богат. Ако си богат, на практика не ти трябва нито образование, нито реализация (колкото и да ги имитират), защото си една доволна и преяла свиня, какво повече?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите