Лъчезара, аз отдавна говоря, че беднотията и простотията са фатални. Колкото и да си духовно извисен (ако изобщо си такъв) от глад и нямане ще почнеш и ти да озверяваш.


Много хора ми приписват някаква измислена меркантилност, а аз казвам, че виждам как живеят и много, ама много богати хора, и много бедни. Разберете, беднотията и нямането изважда от човека само позор и кретенизъм. И ако е системна, от това се разболяваш, изтъпяваш и се похабяваш, и заприличваш на скот. Забравяш всяка възвишеност, и имаш за основна цел оцеляването, и то обикновеното физическо и най-евтино оцеляване, и нямаш ресурси да си нормален човек, нямаш енергия за духовности и развитие.


Имаше май подобна теория, за бедността и за онова, което получаваш, когато си материално задоволен, и каква е качествената разлика в живота на човек при единия или другия начин на живот.


Бедните са продажни, бедните са покварени, бедните са оскотели и необразовани, факт. Не мога да видя нито една положителна страна на бедността. Някой би казал, ще живееш по-ксромно и по-здравословно. Ми може да живееш така даже и ако си богат. Богатият има избор и ресурси. Друг е въпроса, че много хора не знаят какво да правят с тези ресурси.


Бедността в моите очи наистина е порок. Философски погледнато, бедността е липса на ресурси, умствени, физически и материални. Кое му е хубавото да си беден? Нямаш устои, нямаш морал, и от нямане се превръщаш в идиот.



В моите очи гореописаните личности (защото ги има и от мъжка, и от женска страна) са оскотели от нямане. За да се докараш до това, че да нямаш ценности....това е личностен дефект, дефект на личността. Болест. Психична болест, и болно съзнание.



Дон Жуан, да дам моята интерпретация, е търсел идеалната жена. Търсейки я, е развил синдрома на неудовлетворението и страданието от липсата на нещо желано. Типичен симптом на бедност и липса! Не бих го обвинила за търсене на идеала си, а за неморалността, с която си служи, и с липсата на хуманност и цялата поквара, която е впрегнал. Осъждам тази готовност на какво да е, само и само. Човек трябва да е морален и човечен дори в идеалите си. И Франкенщайн е направил същата грешка, пренебрегвайки морала и хуманността.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.