Проблемът в такива продължителни виртуални контакти е във времето Време през което ние сами добавяме хубавини към виртуалния скелет на отсрещния Добавяме защото ни се иска да е такъв*такава, а не защото Е такъв*такава После (ама след много време) идва момента на реалната среща Обаче ние в главите си сме създали един образ за чудо и приказ и сме приготвили голямата кошница, в която да си го отнесем в къщи Да, ама м повечето случаи се оказва, че тази кошница е твъъърде голяма И тук идва момента, в който или се разочароваш и спираш или като теб продължаваш да се вкопчваш в идеалния си образ на Оня В случая, нито килограмите, нито пък някой тук могат да ти помогнат да изчезне иконата в главата ти Другият тъжен момент в цялата случка е, че очевидно си намяш другарчета, с които да си споделяш (а той те е изслушвал с часове), което прави мисията още по-тегава щото може пък това да ти е целта в живота - някой да те изслушва, с някого да си говориш Имала си такъв за известно време, но сега - нямаш, а ако питаш мен всъщност не си имала нищо, но не го знаеш още

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI