Еееех, Снежинкова... ами приеми като за начало, че нещата не зависят изцяло от теб - поне пет процента решения и действия остават и за отсрещната страна и нищо не можеш да направиш. Като не става, не става. И въздишаш дълбоко и сядаш да мислиш. Първо се отдай на спомени - как е започнало всичко и защо - с какво те е привлякъл, какво се е случило тогава в живота ти, защо си била уязвима, податлива на влюбвания, как си го "измислила" - и човека, и връзката. Как си му придавала ден след ден несъществуващи черти, как си превърнала един призрак в човешко същество и своя любов, как душата ти е танцувала... ама с кого наистина е танцувала? Дали точно с реалния него и реалната му душа или с това измислено и възхитително същество, от което твоята душа е имала нужда? Мисли си ги тия неща бавно и нежно към теб, така че да се разбереш; не се осъждай, ами си повикай обратно уплашената душичка, приюти си я, поговори си с нея... После се опитай да погледнеш отстрани на ситуацията; виж го какъв е наистина, помисли си пак за петте процента, които не зависят от теб, а от него - за да има шанс да се случат нещата... и че ако той не иска, всичко е насила. Ако трябва - седни и напиши на един лист с две графи - какво ти дава тоя човек наистина, какво ти му даваш; какво ти взима, какво ти му взимаш. И дали хубавите емоции са повече от лошите и негативните? Виж си значи балансите в тия отношения....
Лекувай си душичката, бъди нежна с нея, попитай я какво иска и й го дай... Ето, вероятно душичката ти в момента копнее да е в някое манекенско тяло... окей, обещай й, че ще направиш всичко възможно да изпълниш желанието й; ама от друга страна - хубаво си помисли дали ТОЧНО това ще я направи щастлива? Когато поставяме условия пред себе си - "ако се случи еди-какво си (отслабна, намеря си нова работа, забогатея, оженя се), то ще бъда щастлив", "ако нещата се бяха случили някак си (никога не можем да върнем и пренапишем миналото!) - то тогава щяха сега да са еди как си прекрасни..." - та ако поставяме такива и всякакви условия с ако и щеше - значи има нещо грешно в цялата схема и настройка. Просто всяко Ако, като се изпълни - се оказва, че има още поне някое Ако като преграда пред пълното щастие. Ще отслабнеш например, и ще си кажеш - Ако имаше кой да ме обича, щях да съм щастлива; ще намериш кой да те обича и ще си кажеш - Ако бяхме достатъчно богати да идем на пътешествие, щях да съм щастлива; ще идете на пътешествие и отново ще се появи поредното Ако... А просто трябва да изхвърлиш всичките тия прегради, които са само в главата ти...

Peel me a grape, crush me some ice...