предполагам, ще се случи както през 2002'ра година, когато напуснах сериозна и дългогодишна позиция в голяма международна фирма -

- 1-2 месеца беснях, не спях, правех глупости, не мислех за парите

- после ми стана някак самотно да си правя каквото си искам, най-малкото защот всички спяха или работеха, когато на мен ми се купонясваше

- работих по неща, които ме кефиха - сама, бях си шеф

- след година се върнах към работата в екип, не заради парите.

та,

1. няма да кажа на никого за свободата, която парите ми дават, ще измсиля нещо като куфарчето на Пипи

2. ще живея както сега - през някака част на деня, с малко повече свобода на творенията си;

3. ще работя двойно повече - като батман - нощем, за каузи -

- меценатски - мултимедийно изкуство

- социални - законодателство, човешки права

- благотворителни.- деца и дискриминирани

хаха, по-конкретните планове- когато стане реалност.

:)

Чалгата е разпознаваема. Но какво правим с интелектуалния McDonalds?!