Ехей, аз поздравих човека с успешния прогрес, пък ти ми се караш. Таман тръгнах да се връщам в клуба и ей ти Джонсън на вратата и гледа страшно. Само дето аз напоследък не се плаша. Чуй сега, имам проблем. Опитвам се да си сменя ника и нищо не мога да измисля кат свят, понеже вече не се чувствам нито като Шехерезада, нито като Медея ... не мога да го напипам, помагай ... или да викам Азис?
Пък за прането си е факт, не за всички ви, разбира се, но за много от вас. Вероятно като се е отчупило парченцето, за да се образува игрек-хромозомата, в изпадналата част е останал генът за ориентиране в посока към панера. И защо толкова време мъжете не разбрахте, че аз почти никога не ви критикувам? Просто констатирам фактите и ги приемам философски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите