Аз бих се подписала изцяло под горния пост на Псувач и съм на същото мнение като него. Всички наши страхове и предразсъдъци обикновено са просто липса на конкретна и ясна информация/познание, така че и аз щях да те посъветвам да идеш да се запознаеш с хората и да си взимаш решенията на базата на чисто човешки, а не етнически фактори.

Признавам обаче, че условието да отидеш да я "поискаш официално" доста променя нещата - и на твое място дори аз щях да се спека, макар инак да се смятам за образец за толерантност и непредубеденост. И то щях да се притесня не от това, че са цигани, а от ултиматума, който всъщност не ти оставя много информиран избор.

Ситуацията ти е доста засукана и ти прави чест, че се опитваш да я огледаш в дълбочина, без да взимаш прибързани решения, базирани на първосигнални стереотипни реакции. Лично аз те поздравявам и за това, че си толкова честен към емоциите си, особено към "срамните" - това е единственият цивилизован и относително ефективен начин да се справиш с тях.

Съвет не мога да ти дам, но си мисля, че изход и решение са възможни само ако всички участващи страни са готови да отстъпят по мъничко, за да се срещнат някъде по средата. Защото очевидно условието "ако няма да й поискаш ръката, изобщо не идвай" не е приемливо за теб, както и твоето "нека първо да ви видя, пък после да решавам" не е приемливо за тях.

Момичето е в особено тежка позиция "между чука и наковалнята" - вероятно за нея е някакъв кошмар да трябва да избира между родата и любовта си. На тези, които веднага ще възразят "ама те нали няма да се женят за родителите си", ще кажа, че на чужд гръб и сто тояги са малко и отстрани винаги изглежда по-лесно и простичко, отколкото е.

В края на краищата, ако любовта е наистина всепобеждаваща, ти в момента имаш уникален шанс да провериш дали е така наистина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите