Ето моята гледна точка.

Вече сме заедно. Имам летва, която тя е преминала. Аз съм преминал нейната.
Нещата си вървят. Общо взето няма да издребянвам в детайли, но се отнасям с нея много добре. Тя е щастлива, последвано не само от нейните думи, а просто действията й показват много. Всичко е наред. Минават няколко месеца. Тя поддържа ниво, което ми харесва. (нивото- две неща искам от една жена, да не ме лъже и да не е егоист). В тези две неща има много подусловия. Всеки го знае това. Излизанията са излизания, приятните моменти се изпреварват, всеки божи ден приятни изненади. Общо взето както казах, всичко е много добре. И от много хубаво не е на хубаво е еднатънка граница, която в един момент се прескача. В един момент тя започва да има желанието да води парада. Значи имал съм дълги връзки, но макар и неказано всеки си има своите 50% и всеки е длъжен да с грижи за тях за да върви връзката.
Дотук всичко нормално.

Обаче идва момента в който тя казва, няма ли да се видим днес. Днес ще се видя с приятелите ми. До онзи ден всичко беше нормално и приятелите ми не са проблем, днес тя казва, е ние няма ли да се видим. В първият момент усещаш вече негативното отношение. Сърдити не сърдити, разбираме се че ще се видим на другия ден.

Другият ден задаваш най-просто въпроса. До вчера нямаше проблем с моите приятели, днес има, какво се случва. Тя най спокойно казва : Нищо, няма проблем, толкова нацупена, колкото и тона й.
Отивате някъде, без настроение, защото такива работи не са приятни.

Прибираш я, нещата леко са се пооправили без да съм научил каква е причината.

Вечерта изневиделица в 11 например звъни ми и казва, аз отивам в едикое си заведение с приятелки. Ок, приятна вечер, като се прибереш ми звънни. Тя не се обажда, както и се подразбира. Знам защо се правят такива жиркове и знам ако реагирам по лошият начин какво ще се случи.

Сутринта ми звъни и ми казва, че се е прибрала късно и да не ме буди. Няма проблем. Тя ми го е върнала и нещата се стоплят. След два три дни да речем излизаме някъде всички. Мои приятели с приятелките си, както и аз с нея. Говорим си нещо и тя разбира, че наистина сме били заедно и че опасенията й са били излишни. И настроението й се променя в коренно добро. Не се коментира, просто се отчита. Нещо си говорят няколкото приятелки и в разговора хващам някоя лъжа. Опа. Буквално ми пада в очите. Изкарваме вечерта, но вече има проблем. Тя знае идеално добре, че мразя да се лъже. Задавам и въпроса и какъв е точно проблема и тя започва да хленчи и да се чуди какво да ми каже, но с цялата си наглост да ме изкара виновен.

И проблемите започват така и винаги са били такива.
Мисля че ме разбираш за какво ти говоря.
Не са малки момичетата с които излизам.

Започва да ме ревнува
Поводи за съмнения не давам

Не излизам със всяко момиче, трудно си харесвам момичета, но просто нещата опират до това, че като владея една ситуация провокирам с това си поведение. Защото не съм типичният скандалджия или провокиран на момента а действам много дискретно и това май дразни и обръща поведението от лошо в много лошо.

Аз съм супер честен и директен. Ако нещо ме притеснява го кавам, ако имам проблем го казвам, ако искам да направя нещо хубаво го правя. А това май не се нрави на някой момичета.


Много са ти редки мустаците да ми даваш акъл.!