Когато имаш възможност да се разбереш с някой, то рано или късно се случва. Защо ти го пиша това!?
Значи при описването тук на каквото и да били въпроси по теми става много трудно и обхваща прекалено много. Чета това, което съм питал. В противен случей от една тема за секс, брашно иили вар например, може да се дискутира, особено ако има 2 ма, на които им се говори. Но тук идва един проблем с този тип комуникация. Когато седим двамата един срещу друг можеш да говорим по начин, които не може тук. Там можеш да говориш по същество, да допълваш, да разтегляш понятия, да импровизираш да се усмихваш дори. Липсва най важното. Очният контакт. Тук са просто думи, които описават и създват въпроси.

не може от едно писане да определиш човека срещу теб какви емоции вкарва, не можеш да видиш настроението му, не можеш да видиш очите му, не можеш да определиш дори дали лъже.

Аз живея с среда в която комуникирам с много хора, ти също, половината клуб и те. Обаче Аз имам начин на възприятие на всичко, но той не съвпада с твоя, а ти според твоя ме съдиш мен. Аз също го правя и не го отричам. Защото съм свикнал да доближавам тази среда тук с тази, която е навън. След което тези, които ми бягат от моето, просто не ги допускам. Както и ти.

Никога не съм гледал от високо на жените. Това че не харесвам понякога техните методи, не е причина. Винаги давам шанс в реалността на тези, които дори не са го заслужили. Елемтарно е. Всеки има право н а избор. Ти винаги си поставен пред избор. Ако не искаш да си с някой му казаш, не става. Ако искаш и има грешка някаква по трасето, даваш шанс.


Много са ти редки мустаците да ми даваш акъл.!