|
Проблемът е в твоето недоверие към жените, а не обратното.
Твоето недоверие или нека го наречем мнителност предизвиква тяхното отношение. Убедена съм, че в началото се раздаваш откъм доброта, но в някой момент мнителността ти се появява и обърква всичко.
Сам казваш "много хубаво, не е на хубаво" и предполагам започваш да търсиш "под вола теле". Това би могло да се въприема като ревност, задушаване, собственическо чувство, а дори и като опит да сложиш край на отношенията.
Такива обрати в поведението предизвикват ответната реакция и жената срещу теб си казва "Хм, до вчера беше едно, днес е друго. До вчера му вярвах, от днес как да му вярвам?!" и се заплитате в някакъв порочен кръг.
В първия си постинг към мен казваш "жените винаги сами връзвали" (цитарам по спомен), т.е. ти си убеден, че можеш да създадеш начало, обаче не си убеден в това, че можеш да продължиш и естествено ако търсиш причина у жената, то винаги ще я намериш.
Когато не вярваме на другия до нас, то винаги можем да намерим причина или вина у него/нея. Така ни е по-лесно.
Зад това нещо, обикновено стои страхът не от измяна, а страхът от изоставяне. За твоето "страх ме е, че ще се издъни", стоят може би много неща, но последното по веригата е "тя повече няма да е с мен" - нормално е когато някой ни разочарова много, то да си тръгнем от него.
Питаш Защо така се случва? - Случва се така, както ти го мислиш от самото начало подсъзнателно. Можеш да убедиш себе си, че не е така, но всъщност вътре в себе си, човек рядко си "изневерява".
Напомняш за колега, който ми е добро другарче. Ще се опитам да направя аналогия, макар когато има интимни отношения нещата да са по-различни. Когато бях нова, той се държеше мило, ведро, усмихнато, винаги ме е защитавал и ми е помагал. Мисля, че съм отвръщала със сходно поведение.
По действия, никога не ми е давал поводи да се съмнявам в добронамереността му към мен, обаче има моменти, в които ме напада - била съм предателка, двоен агент, нищо не съм правела за него и т.н. Всичките тези думи, комбинирани с лоши думи и за бившите му приятели, ме стряскат и пораждат адско недоверие у мен. Има дни, в които се чудя аджеба какво ли говори зад гърба ми. И някак с времето, мисля че се е породило взаимно недоверие.
В същото време, в неговите очи той дава максимума от себе си и не разбира защо аз не съм толкова всеотдайна. А в моите очи и аз съм дала всичко от себе си. Явно моето всичко и неговото всичко са различни.
Има една поговорка, която много ми допада и смятам, че е уместна в случая - "Хората се съмняват в другите за неща, които самите те правят". Помисли върху това.
|
Re: Жените над 30?!? [re: TиMoTдиM™]
Re: Жените над 30?!?