Въпреки, че съм емоционална личност винаги съм се стремил разделите да стават по цивилизован начин. Независимо кой е инициатора и кой потърпевшия преживяването е...кофти. Има един "карантинен период", през който вижданията, чуванията и изобщо всякакви контакти са изпълнени с твърде много негативно напрежение, но след това нещата идват по местата си. Като позитивен човек се старая да запазя само хубавите спомени. Така с почти всичките си бивши подържам нормални контакти. Има 2-3 случая обаче, когато постъпиха с мен... да кажем много некоректно (иначе казано курвенски) и там вече нещата стоят различно. Не че ги кълна денонощно или ходя на ходжи да им правят магии... не, всъщност това, което правя е да ги забравя... напълно и изобщо да не мисля за тях. Ако се случи да ги срещна чувството е... студ. За щастие такива са само 2. С другите - кафета, мухабети, смях... приятелчета сме си.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI