|
Първите, най–добрите, са тези, които ги забравяш моментално, след като сте си направили взаимен кръгом. Няма драми, няма сълзи, може би само малко облекчение и лека тръпка от очакване на следващия.
Вторите, полу–лоши, ти остават вечни приятели. Не че много са ти дотрябвали, но ти е неудобно да им кажеш да не ти се месят в живота. Техният коронен номер е да ти се обаждат в интимни моменти с настоящия, за да ти кажат, че си жената на живота им и понякога да ти предложат брак.
Третите, най–проклетите, са тези, които най–много искаш да забравиш. Те, за разлика от вторите, изобщо не се интересуват от теб, което направо те яде отвътре. Мъчиш се със всички сили да се бориш срещу желанието да ги потърсиш. Яд те е на тях, изгаряш ритуално всички общи снимки, триеш всичките им телефонни номера с прилежащите смс-и и съобщения за пропуснати повиквания, за да не се изкушиш да им звъннеш. И когато си мислиш, че си устояла на изкушението, след един месец ти идва сметката за гсм–а с разпечатка на разговорите и... проявяваш слабост, звъниш уж да го питаш как е, после те е яд, и пак триеш, до след месец и така всичко започва отначало.
|