се опитвам да си изясня въпроса, като унижим другарчето, чувстваме ли се ние по-добре??? - Ако другарчето ме е унижило, със сигурност, ще е по-черен от дявола в очите ми, а и думите ми няма да са по-малко черни. - Око за око, зъб за зъб. Нито една връзка не е идеална, хората в нея още повече, и винаги може да се намери за какво да критикуваш другия.
Пишеш за публично очерняне, все едно е линч, а според мен това е форма на споделяне. Колкото по-силни са човешките мъка, разочарование, гняв и т.н., толкова по-публично става "очернянето". Естествено има хора, които не дават израз на тези си преживявания, но има и такива, за които говоренето/споделянето е начин да се оттърват от миналото, да забравят и да надживеят.
Дали ще го правят пред приятели или по форуми - има разлика. Да говориш пред своите приятели си е форма на споделяне, независимо от това какви думи се използват, и е пределно ясно, че това е състояние на афект (може и да е ефект от недоглеждане). Това пък да изкрещиш в някой форум дето никой не познава теб и/или другарчето си е чиста терапия и вопъл на безсилие да се промени ситуацията. То пък като е дошъл края, и не ти си го искал, няма и какво толкова да се промени, освен да изкрещиш, да си скъсаш дробовете от напъване, и да остане по-силната от двете болки.
Честно казано не виждам къде е унижението за другарчето?! - Човек може да се чувства унижен, ако знае какво говори другия за него и не е съгласен с твърдението. Какво съм говорила пред приятелите ми, другарчето е изключено да знае. А ако другарчето се разпознае като герой на сапунка в някой форум, Бога ми, трябва да е гузен за да знае, че вопълът се отнася точно за него - не мислиш ли?
Питаш дали имаме култура след връзката - ако е нямало култура по време на връзката, незнам защо хората очакват след това някой да бъде културен с тях. И това няма нищо общо с възпитанието, а с темпераментите, които се срещат на "бойното поле". - Всички знаем, че един и същ човек може да бъде коренно различен в еднакви ситуации, заради хората, които са го провокирали. Тогава чия култура следва да оценяваме и да съдим?
|