|
Ми Надю, то си е естествена и според мен - даже здравословна човешка реакция - това с големия лайномет, де. При една раздяла самочувствието ти рязко пада, нормално, еле пък ако са ти показали широко отворените врати. А и ти да си го показал, пак не е лесно.
Според мен винаги си има един период на тотално отричане - иначе как точно преживяваш и продължаваш напред; нали ептен се сриваш, ако си мислиш какво невероятно, безценно, изумително съкровище си е отишло от живота ти. Много по-полезно е да го натикаш в калта и тинята, да си въобразиш, че нищо не си загубил, ами направо си се отървал, та да ти олекне.
Значи - аз по клубовете не пищя, въпреки че понякога много ми се ще да се тръшна и да грабна лайномета. Но за щастие все ми се намира по някоя добра търпелива дружка, дето да поеме везувия от яд, гняв и всичко останало. Или пък аз съм в ролята на търпеливата дружка, дето в такива случаи е поддържащият хор, дето приглася - да, бе - идиот, кретен, педераст, боклук...
После, като ми мине първоначалният шок - ми става едно леееко и бившите ги минавам в графа Любими същества от миналото. И не просто ги обичам, ами наистина много си ги обичам; като тегля чертата - остава само любов и благодарност за всичко, което съм преживяла с тях.
Peel me a grape, crush me some ice...
|
Re: За бившите............. [re: HAДEЖДA®]
