|
тук има две школи по въпроса. според първата:
"бяхме най-близки, затуй от сега нататък
ще сме най-чужди в света."
случва се при изпепеляващи, много плътски и разтърсващи връзки. никва култура тук не е възможна, щото и след 5 години ти се иска да му скочиш, като го видиш. макар че рационално вече прекрасно знаеш, че не бива, не може, в никакъв случай не бива, не, не и не! случваше ми се на млади години.
втората школа казва, че бъркането в контакта е добро за начало, но не бива да оставаш чак пък толкова дълго включен на толкоз волтове и това, което се случва след като се изключиш от контакта е двеста и двайсет пъти по-интересно от електрошока. като превъртиш спиралата на това ниво, раздялата, ако дойде, от само себе си става култулрна и дори може и да ти вдигне самочувствието, вместо да ти го смачка. ей така веднъж кандидатствах за една работа на едно мноооооого цивилизовано място извън пределите на страната. не ме пожелаха, но след финалния кръг ми се обадиха да ми обяснят защо, и аз вместо да се потисна, се наперих. щото ми казаха, че не ме искат, понеже съм много голям индивидуалист, а на тях им трябвали винтчета в системата. как да не се изкефиш! нищо че изпуснах заплата за много паунди и целогодишни мъгли. така може да стане и с раздялата. но това си е изкуство, владеят го ужасно малко хора.
та така като се върнах да се прочета за правописни грешки, реших да добавя финалната кода - зависи от връзката и участниците в нея. изкурубена слива нарове не може да роди.
|