Боя се, че точно компромисите са част от задължителните елементи в програмата. Защо ли?
Достатъчно умна си за да знаеш, че няма съвършен човек. Съответно няма и съвършен мъж. Колкото и положителни черти да има, човекът в когото ще се влюбиш, той ще има и някакви недостатъци (теоретично и практически е така). Така в един момент пред теб ще стои избор - способна ли си да приемеш недостатъците му, за да се радваш на предимствата му.
Няма смисъл да изброявам видовете недостатъци - физически, на характера, на навиците, на възпитанието...

Да, всеки иска да намери идеалния, но всички намираме реалния

Затова въпросът дали ще правиш компромиси или не - не е сериозен. Всеки ги прави, въпросът е в границата, която си поставяш за отстъпление. Ако е много нагоре - оставаш под летвата на живота, ако е много надолу - не постигаш никакъв съществен резултат, с който да се гордееш.

IN NOMINE PATRIS ET FILII ET SPIRITUS SANCTI