Тя пише вълшебно и съвсем искрено й свалям шапка. Но... без да я познавам лично, съм почти стопроцентово убеден, че към днешния слънчево-мразовит ден е заложила на сигурността. Няма начин в реалния живот, дори чисто физически ако щеш, да си все нащрек. Невъзможно е. Трябва и да се спи, иначе ще умреш от преумора. А и аз винаги мога да изляза с контра тезата, а и да я обоснова съвсем аргументирано, че перманентното доказване е следствие от невъзможност за изграждане, най-малко на май-обикновено доверие.
Идеализацията на взаимоотношенията в написаното от нея струи от почти всеки ред. Пък животът не е чак стих. Не съм ли прав?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите