"Представете си, че седите в едно помещение и се чувствате добре. Изведнъж много паяци птицеяди се насочват към вас. Малко по късно един от тях започва да се изкачва по крака Ви ...

Ще останете ли спокойни ? Ако това е така едва ли имате страх от паяци. Ако Ви стане неприятно, това също не е проблем. Ако още при представата за това почувствате ускоряване на пулса, тогава Вие спадате към групата от хора, които изпитват страх от паяци."

Така започва най-популярния наръчник по лечение на страх от паяци - арахнофобия. Веднага отбелязвам, че съвсем не се вписвам в нито едно от изброените състояния. Аз бих припаднала само при вида на паяците. И бих пропуснала величествената гледка от покоряването на краката ми от птицеяди. Признавам си най-чистосърдечно - страдам от тежка форма на арахнофобия. Без да губя време трябваше да се заема с лечението си. Отворих статията и зачетох подробно как става това:
"1.Дезинстивизация: При този метод пациентът в продължение на повече сеанси бива конфронтиран със страха. Според теорията той постепенно свиква със ситуацията /с вида на един паяк/, докато паник-атаката стане поносима. Края на терапията се състои в директна конфронтация с причинителя. Това ще рече, че един пациент трябва да докосне един паяк. На практика отивате при един паяк и първата стъпка е да го гледате известно време. Трябва да свикнете с гледката - да опознаете крачетата, телцето, паяжината."
Веднага се заех с практическото упражнение. Един пациент трябвало да докосне един паяк. Пациент имаше - аз, трябваше да си намеря паяк. Хубави едри паяци обикновено се намираха на таваните. Качих се на тавана на къщата, въоръжена със списанието в ръка /и един чехъл за всеки случай/. Избрах си един среден на ръст екземпляр, който ми се стори най-безобиден. Гледах паяка около пет минути. Нищо интересно не се случи, освен че се клатеше като смахнат на мрежата си. Засега се владеех. Терапията вървеше отлично. Продължих да чета:
"Допирате с пръс до тялото му леко и си повтаряте "Пипам паяк, аз пипам паяк". И така го пипайте десет минути, като не спирате да си повтаряте. Опитайте се да се усмихвате по време на докосването"
Стиснах зъби геройски и допрях показалец до гърба на тялото на гадината. Започнах да си шепна мантрата: "Пипам паяк, аз пипам паяк". Усмивката ми далеч не беше от най-веселите. Може би малко повечко натиснах нашия осмокрак господин. Това не се хареса никак на паяка /точно този вид, явно не обичаха да ги пипат, особено/. Може и да е имал гъдел, знам ли. Звярът се извърна рязко и скочи на ръката ми. Усетих го как запълзя нагоре към рамото ми /пряка конфронтация!/ и нададох писък. Започнах да го удрям с чехъла, който носех и го размазах върху тениската си миг преди да ме захапе за сънната артерия. Треперейки се прибрах у дома и изпих два валериана.
Отказах се от вторият метод /зачитам ви/: "Флудинг: Метод при който причината за страховата ситуация се повтаря отново и отново. Целта се състои в това, че пациентът ще се изтощи, няма да изпада в панически състояния и така ще се научи, че няма нищо опасно. Йохан Волфган фон Гьоте е "измислил" този метод. Според преданието той многократно е изкачвал кулата на Щрасбург."
Гьоте да качва кули като си няма работа. Аз не само не пипвам паяк до края на живота си, но и на тавани не стъпвам. Нямало нищо опасно, само дето за едното нищо да бъда изядена. Аман от специалисти!

Редактирано от Дeлиkaтec на 19.01.08 23:06.