|
Иха, каква телепатия!Мислех да пускам подобна тема. Сега не ми остава нищо друго, освен да ти благодаря, че ти го стори, щото иначе щях да наруша обета да не оспамвам с ника си първата страница на клуба.
Обикновено много мразя да си правя равносметки, тъй като съм от породата жУвотни, които обичат да повтарят и да умножават грешките си:))) Ноооо...тази година е специална за мен и за това ми е кеф да хвърля поглед назад:) Започнах драматично, с една невъзможна и безперспективна "любов" (слагам в кавички, защото по-скоро е било чист секс) - даже и тук се жалвах, ако някои от вас помнят. После изпаднах в много грозна дупка и почти щях да се спомина от самосъжаление, когато...(така се случва във всички истински приказки) се появи Той. Беше февруари, в една доста задимена кръчма и не, не ми казвайте, че принцовете не ходят на такива места;) Моят Пепеляшко си се появи точно навреме и дори в полунощ не се превърна в тиква (може би това ще се случи след някоя друга година:)))Мислех, че никога повече няма да го видя, но Съдбата си знае работата - 3 месеца по-късно той влетя в живота ми (или аз в неговия) с такава категоричност, че вече знам - няма да се отървем скоро един от друг:))))))) Сега мечтая за бебета, спокоен домашен живот и си представям как ще бъркам сладка от дюли:)
Да, по-мъдра съм (а може би само така си мисля), защото вече не гоня Михаля, както казваше баба, и не се забърквам в (големи) каши.
По-стара съм в дните, когато не съм си доспала, но за щастие вродената ми неиздръжливост към безсъние ми заглажда редовно бръчките.
От драмите няма да се откажа съвсем, защото си ги обичам, но сега ги оставям да бушуват само в моята глава и не занимавам с тях целия останал свят. Комедии сътворявам всеки ден - слава богу.
Разбрах, че имам страхотни приятели - то това винаги съм го знаела, де, но сега за пореден път м и се доказа. Успях и да се скарам с една приятелка, но това е нормално - всяка година с нея не си говорим поне по 10 месеца:))))
Не се отучих обаче да се дразня на една бъбрива колега - направо чувам как ми се късат нервичките всеки път, когато установя, че съм изгубила половината ден в слушане на празни приказки.
За първи път ми се случи да се влюбя спокойно (!!!) и да не усещам необходимост от драми (възможно е, честно!!!)
Рога засега ми е рано да слагам - а дали са ми сложили, нямам представа, но не се и тормозя от подобни мисли.
Задника си го давам редовно и с охота, а по въпросите с епилацията - да, навсякъде съм гладичка, само брадата съм си пуснала до корема:))))))))
|
Re: Равносметки [re: Blackcurrant]
