|
Много зависи от това какви са личните ти планове. Ако искаш дом, семейство и деца, то каквато и работа нова да предприемеш, то само периода за адаптация ще е различен.
Обаче... да погледнем перспективите и близкото бъдеще. До къде може да те доведе едното, до къде другото - това можеш да го прецениш сигурна съм.
От моя гледна точка е важно да се мисли върху това.
Иначе за първата работа: Това, че смяташ, че е посредствено спрямо качествата ти, не значи че е съвсем така. Винаги има на какво да се научи човек, стига фирмата да го предразполага. Това, че има на кого да предаваш ноу-хау-то си също има предимства - ти научаваш някого да работи, този някой върши хамалската работа, а ти контролираш и "управляваш". Ако това управление може да ти донесе смислени ползи в бъдеще - ок, но ако ще има смисъл само за тази и точно тази работа, то ... на къде си тръгнала? Ако си стигнала тавана на професионалното си развитие - добре, но ако не си?! - до къде искаш да стигнеш?!
Казваш, че втората работа е перспективна, но се опасяваш да не се изгубиш из етажите. Казват, че шило в торба не стои. И 6 месеца да се налага да се адаптираш, след това ще можеш да се катериш, стига да искаш.
Знаеш, че парите зависят от самата теб. Това, че на перспективната работа се започва с по-малко пари, не значи, че след това няма да взимаш повече - е, зависи от фирмата (може да имат шибана политика).
Хубавото на перспективната работа е, че дава шансове за по-добро, както в компанията, в която отиваш, така и за след нея.
Когато бях на 26 (казвам за да сравниш къде си ти възрастово), напуснах без идея къде ще отивам. Трябваше ми промяна. Харесах си 4 града и се започнаха интервютата. На 3 места имах препоръки и фирмите не бяха никак лоши. На 2 от местата щях да уча другите, на трето средно платено всички бяха напред с материала, дори секретарката. Но избрах това, защото шансовете ми за оцеляване бяха най-добре обосновани. Нямах нищо и никой зад гърба си, а стартирах с почти 20% по-ниска заплата, от тази на която бях - 6 месеца по-късно вече имах своите 30% над заплатата от предишната работа. Дали днес съжалявам - ни най-малко. Перспективите си заслужаваха.
Е вярно, че тогава имах само котка ... сега и котка нямам..
|
Re: Тотал офф!На хляба - мекото... [re: impulce]
