НАПЪЛНО съм наясно, че е редно човек да си затваря очите пред дребните шмекерии, защото те обичайно нямат за цел да те правят на боядисано врабче. Служат, за да спестят на шмекеруващия обяснения, които биха могли да се изтълкуват неправилно и оттам да се завържат едни "ама ти каза..., а защо направи..." и т.н.

Да, знам го наизуст това.

И ВЪПРЕКИ това не съм в състояние да не грабна пушката и при най-малката проява на дребни (камо ли на едри) лъготийки. Побеснявам и най-лошото е, че много трудно си връщам самоконтрола. Държи ме дълго и напоително. Просто знам какво значи наистина да се ядосаш на лъжи, поради което се и подигравам на разни писачки в клубовете за запознанства, в чиито профили пише "мразя лицемерието и лъжата". Идея си нямат какво са казали всъщност.

Засега се опитвам, ако ще крякам, поне да се науча да е наум. Резултатите са колебливи...

Остава да си прецениш доколко целесъобразното мълчание влиза в конфликт с дипломатическите ти способности. На мен последните ми липсват по рождение, така че ми е трудно. Завиждам на тези, на които не им е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ruby Tuesday на 04.12.07 12:28.