|
Мислех си за онази приказка, в която мъжът узнал за изневярата на жена си и я попитал, ако един бик редовно му пасе нивата, как трябва да постъпи - да заколи бика или да ожъне нивата? Не знаейки, че всъщност става дума за нея, тя казала, че нивата трябва да бъде ожъната, защото бикове много и след този би дошъл друг.
Но няма да ви говоря за изневяра, а за нашите принципи и тяхното приложение в конкретния случай.
Ето примерно клубарка пише, че някой е постъпил с нея гадно и всички почват: тоя не става, зарязвай го, бе що вие, тъпите парчета, се оставяте мъжете да ви се качват на главите и т.н., и т.н. А представете си, че таман хубавичко сте оплюли човека и изведнъж разберете, че той всъщност е клубарят, с когото сте си викали наздраве на последната клубна среща. Или че е колегата от съседното бюро, за когото и понятие сте си нямали, че ходи с клубарка от ГЗС, обаче определено го смятате за пич.
Дали тогава ще ви се прииска да си вземете думите назад? Да ги кажете по-меко? Да потърсите грешката у тази, която преди това сте защитавали, защото тоя човек го познавате и няма начин той да е такъв задник? Или ще си преразгледате мнението за него?
Кое е по-добре? Да бъдем железни и да държим твърдо на принципите си? Или да погледнем за момент от камбанарията на "грешника"?
И как постъпвате вие обикновено?
Когато си заровиш главата в пясъка, задникът ти остава беззащитен навън.
|
Принципно или конкретно?
