Не ми се е променило писането, но се отприщи, със спокойствието, което носи мисълта, че няма да ме наритат по задника, защото съм си отворила устата малко повече.
Но и аз не съм от най-дръзките драскачи, мисля...
Преди пишех в други клубове, по-специално в Проблемно забременяване, бях мод там, организирах и първата среща на клубарките, познавахме се почти всички, изобщо много приятно беше и е хубав момент и от реалния ми живот, въпреки невеселият факт, който ни събираше.
После стана нещо, какво - точно не знам, но оптимизмът ми, че хората все пак са добри и щедри по душа се срути като пясъчен замък.
Започнах да драскам тук съвсем случайно, и един вид започнах нов живот. Продължавам да вярвам, че първичното начало в човека е все пак добро и никой не може да ме разубеди. В реала имам много малко приятели, от които само няколко жени. Животът ми е контурно разграфен и нямам време за проби и грешки.
Нищо специално не искам за празниците, всичко, което би ме зарадвало би могло да се случи и извън тях. Поводите за празнуване често ме разочароват, затова и не ходя на клубни срещи тук - за да не разочаровам и за да не изпитам същото. Познавам се персонално с няколко човека и съм щастлива от това.
"..нищо не мога да разбера, но е интересно.."
|